СТАНДАРТ НА ПОРОДАТА

Произход: България

Предназначение на породата: Българското гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.

Класификация по FCI: Група 6 – Гончета, кръвоследници и сродни породи Секция 1 – Гончета С работен изпит

Резюме на историята на породата: Българското гонче е най-известната и популярна ловна порода на България. То е незаменим помощник на българския ловец от столетия. Как точно се е появило по Българските земи не е съвсем известно и за корените на произхода му може само да се предполага. Някои източници сочат, че илири, траки, келти и гърци, населявали Балканския полуостров са ловували с подобни гончета. Предполага се, че всички гончета на полуострова имат азиатски произход. Породата е представена за първи път пред международната киноложка общественост на Световното Ловно Изложение в гр. Пловдив през м. юни 1981 г.

Общ вид: Българското гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елеганто тяло с леко удължен формат.

Важни пропорции: Индекс на неговия формат: за мъжките от 112 до 114, за женските от 112 до 115. Ръст: мъжки – 54-58 см, женски – 50-54 см. Тегло: мъжки – 23-25 кг, женски – 18-20 кг. Дължината на муцуната е 50% от дължината на главата. Дължината на предните крайници е 52% от височината при холката.

Поведение и темперамент: Отличното обоняние, силно развития слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресечени местности, обрасли с гъста горска растителност. Бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упорито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към стопанина си. Нервната система е уравновесена.

Глава: Средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.

Черепна област: Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа. Стоп: Слабо изразен.

Нос: Средно голям. Черна носна гъба.

Ноздри: Умерено широки.

Муцуна: Средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.

Устни: С тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.

Челюсти: Силни.

Зъби: Пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.

Небце: Тъмно.

Очи: Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.

Уши: Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.

Лицева част:

Врат: Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45 градуса по отношение на тялото.

Тяло:

Горна линия: Права, леко наклонена в областа на крупата.

Холка: Добре развита, здрава, мускулеста, слабо изразена.

Гръб: Прав, широк, мускулест, пропорционално дълъг.

Кръст: Къс, широк, мускулест, леко изпъкнал.

Крупа: Силна, добре замескулена, леко наклонена.

Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.

Долна линия: Права. Корем – леко повдигнат.

Опашка: Ниско поставена. Дебела в основата, като постепенно изтънява към върха. Покрита с по-дълги косми. Достига до скакателната става. При покой е права и отпусната надолу. При възбуда и по време на лов е вирната на равнището на гръбната линия или малко над нея.

Крайници:Предни крайници: Сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът образуван между раменната и лакътната кост е около 105-110 градуса. Гледани отстрани китките са с лек наклон.

Задни крайници: Успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130 градуса . Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140 градуса.

Стъпала-лапи: Големи, сводести и здрави, с релефно изпъкнали, прилепнали един към друг пръсти, завършващи със здрави черни нокти. Възглавничките са овални, черни, дебели и еластични. Предните лапи са кръгли, а задните – малко по-издължени.

Походка: Движенията са плавни и грациозни. Предпочитана походка: – при търсене на дивеч – тръс и галоп. – при преследване на дивеча – галоп. Кожа: Средно дебела, еластична, сивосинкава, без бръчки, добре прилепнала към тялото.

Козина: Къса /около 3 см/, твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.

Цвят: Основният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафeви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафeви петна, с големина на лешник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.

Недостатъци: Всяко отклонение от горе изложеното следва да бъде считано за дефект или порок в зависимост от степента на изявата му.

– Широка и груба глава.

– Изпъкнало окципитално рогче.

– Гърбав нос.

– Заострена или къса муцуна.

– Увиснали устни.

– Малки, кръгли, светли очи.

– Високо поставени, неприлягащи плътно уши.

– Къс, тесен гръб.

– Недостатъчно мускулеста крупа.

– Груба, прекомерно окосмена или извита в страни опашка. Много дълга или много къса, надминаваща или недостигаща скакателна става. – Много дълги крайници.

– Разделени един от друг пръсти, прекомерно окосмени.

– Криви крайници. „О“оброзна или „Х“ образна постановка.

– Силно наклонени или прави метакарпуси.

– Липса на бяло петно на гърдите.

– Недостатъчно прилепнал към тялото косъм.

– Ясно забележим сив под косъм.

Дисквалифициращи пороци:

– Неуравновесена нервна система

– страх от изстрели, немотивирана агресия.

– Тежка, несиметрична глава.

– Ясно очертан стоп.

– Частично или напълно депигментирана носна гъба.

– Разкривени или наядени зъби, липса на резци или предкътници, прогения, прогнатия, клещовидна захапка.

– Очи с жълт цвят, разногледство.

– Щръкнали вежди.

– Уши покрити с дълъг, вълнообразен косъм.

– Тесен, странично сплеснат и плитък гръден кош.

– Изпъкнала гръдна кост. –

Вдлъбнат или изпъкнал гръб.

– Смъкната задница.

– Опашка свързана по-високо от гръбната линия, навита на колело.

– Къси крайници.

– Бели нокти.

– Бели петна по главата, врата, крайниците, върха на опашката.

– Груб и дълъг косъм.

– Липса на подкосъм.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.