СТАНДАРТ НА ПОРОДАТА

FCI № на стандарта:

Име на породата: „Български барак – твърдокосместо ловно куче“

Произход: България

Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:

Предназначение на породата:  Българският барак е гонче, работещо по прясна   следа. Използва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежева силно   обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от   климатичните условия и релефа на терена.

Класификация по FCI: Група V I, Секция 1 . 2 .

Резюме на историята на породата:

Баракът е древна порода ловно куче, отглеждано по   българските земи. В продължение на векове на базата на местни отродия се формира   днешния Български барак. Има исторически данни, според които прабългарите с   идването им на Балканския полуостров довели рошави кучета, приличащи на днешния   барак. По-късно за оформянето на барака са допринесли и турците с доведените по   българските земи ловни кучета.

От турския език идва и името “барак”, което значи   рошав, космат.

Общ вид:

Българският   барак е гонче със среден ръст, с хармонично развито тяло и удължен формат.

Важни пропорции: Индекс   /показател/ на неговия формат е:

– мъжки от 106 до 113

– женски от 108 до 115

Дължината на муцуната е 40 – 45% от дължината на   главата.

Ръст: мъжки от 53 до 58   см, женски от 48 до 53 см.

Тегло: мъжки 23 – 27   кг, женски 19 -22 кг.

Конституция: здрава,   суха. Кожа – еластична, без гънки.

Поведение, темперамент:   Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно   развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати   хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.  

Глава: Суха, дълга,   пропорционално развита спрямо тялото, с дължина около 45 % от височината на   холката и хоризонтално държана по отношение на тялото, в спокойно състояние.  

Череп: Дълъг, средно   широк, плосък, достатъчно обемен с плоско чело. Умерено развити надочни дъги.   Челната бразда е добре установима при пипане. Добре изразен окципитален   израстък.

Стоп: Изразен.  

Нос: Добре развита   носна гъба с черен цвят, вградена в контурите на муцуната, леко издадена напред.   При жълтите екземпляри носната гъба може да е и кафява.  

Муцуна: Средно дълга,   дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към   носната гъба е леко наклонен надолу.  

Бърни: Стегнати, средно   дебели с тъмен цвят не обрзуващи гънки.

Зъби: здрави, бели,   пълен набор /42/, резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка.  

Очи: Средно големи,   бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Цвят – от светло до тъмно   кафяви.  

Уши: Средно дълги,   широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища. Меки на пипане, с тънък   хрущял. Добре лежащи към главата.  

Врат: Здрав, средно   дълъг, добре замускулен без наличие на гънки. Разположен под ъгъл 40 ° към   тялото, в спокойно състояние.

Тяло:

Горна линия: права, с лек наклон надолу при   крупата.

Холка: средно висока, добре замускулена. Най-   високата точка на тялото.

Гръб: прав, широк, здрав, леко дълъг.

Крупа: дълга, широка , леко наклонена назад,   добре замускулена, малко по – ниска от холката.

Гърди: Широк фронт. Добре развит гръден кош, с   леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра.

Корем: прибран.

Опашка: Ниско   поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. При спокойно   състояние стига до скакателната става. При възбуда и по време на лов се носи   вирната над нивото на гръбната линия в саблевидна форма.

Крайници:

Предни: сухи, здрави, с правилна постановка.   Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105 градуса. Лактите са разположени близо до тялото и сочат назад.

Задни:здрави , успоредни , с правилна   постановка и добре замускулени бедра. Ъгьльт между бедрените и подбедрените   кости е 130 градуса. Скакателната става /петата/ е добре оформена с ъгъл между   костите около 140 градуса.

Стъпала /лапи/: пръстите са добре засводени и   прибрани един към друг, завършващи със здрави нокти. Цветът на ноктите е в   зависимост от цвета на космената покривка на пръстите: черен /при жълто-рижото   оцветяване на космите на пръстите/ или светъл /при бели лапи или пръсти/.

Походка:движенията са плавни. Типични алюри са   тръст и галоп.

Козина: покривните косми са твърди с дължина 6   -10см, леко вълнисти, но не къдрави. Образуват малки кичури по цялото тяло с   изключение на на носния гръб, ушите, челото и темето, където са по-меки и   по-къси. Космената покривка на опашката, предните крайници до лактите, и задните   до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси косми.

Стопа е окосмен с дълги косми, образуващи   “перчем”.

Кожата на горната и долната челюст е добре   окосмена и се образуват характерни за породата “мустаци” и “брада”.

Над очите космената покривка оформя “вежди”.

Подкосъма е плътен.

Цвят: цветът на   космената покривка е жълто – риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно   риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран   със сиво или черно – сиво седло. При кучета със седло покривните косми на врата   и гърба на опашката може да са оцветени като седлото.

Главата трябва да е оцветена в основния цвят.

Бял цвят може да има по следните места:

– неголямо бяло петно на гърдите

– бели лапи

– бяла ивица на носния гръб и челото

– ограничени бели петна от едната или от двете   страни на муцуната до носната гъба

– бял връх на опашката

– бяло петно на врата или бяла яка, която не се свързва с белия цвят на челото; не продължава по предните крака и назад не достига холката.

Недостатъци:

• Груба глава;
• малки кръгли очи;
• дълги крайници; дълга опашка;
• раздалечени пръсти;
• слаба замускуленост;
• малки и не добре лежащи уши;
• по-къс от 6см и по-дълъг от 10 см косъм;
• недостатъчно твърд косъм.

Дисквалифициращи пороци:

• груба глава с квадратна или клиновидна форма.
• силно изразен стоп.  
• депигментирана носна гъба;
• клещовидна захапка;
• вродена липса на зъби;
• тесен   гръден кош;
• седловиден или шаранов гръб;
• свлечена крупа; къси крайници;
• дължина на косъма над 12 см;
• мек косъм;
• бял цвят на космената покривка на места, не описани в стандарта.
• неуравновесен тип   нервна система; страх и агресия.
• явни отклонения от описания стандарт.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.